За Мен

Митологическите алюзии на Людмил Бонев

Людмил Бонев

Светът на скулптора Людмил Бонев е свят на сънища, видения, митологически алюзии и пространствено-пластически метафори, въплътени предимно в бронз и гранит. Съвсем неслучайно още от първите си работи творецът предпочита тези материали - най-съответстващи на неговите търсения. Авторът се опитва да изтръгне от бронза и от камъка тяхната вътрешна способност да излъчват едновременно сила и нежност, величие и дискретност.

Людмил Бонев е непреодолимо привличан от митологията. Затова повечето негови творби ни отправят към многопосочни митични алюзии и реминисценции. Да вземем например прелест¬ната малка пластика „Слънце". От една страна, тя ни напомня златните маски от микенския период. От друга - скулпторът е Въплътил 8 нея и български мотиви. Слънцето е всъщност лице на прадавно божество или обикновен човек. Лицето може би се усмихва, а може би изразява почуда, изненада, захлас, възторг, съзерцание. Впечатляваща в този контекст е и друга пластика на Людмил Бонев - „Митология". Отново бронзът и гранитът са материали, в които ваятелят излива своето вдъхновение. Митологичният бик е понесъл върху гърба си прекрасна девица. Това може да е Зевс, който похищава Европа, но може да бъде и ан¬тична еманация на първичната сила (мъжкото начало), която се слива с античната красота (женското начало). Лицето на бика- божество е лице на умислен и съзерцаващ мъж, а може би фило¬соф, а може би посветен във висшите тайни на битието жрец. Нека си спомним и друга силно въздействаща пластика на Людмил Бонев - „Катедрала". Композицията представлява женс¬ко лице, което можем да приемем като архетип на женското начало въобще (а защо не първата жена), конфигурирано в стилизираната фасада на катедралата. Над лицето и катедралата величествено се възправя кръстът. А цялата композиция неслучайно е положена върху основа от дърво. Скулпторът сякаш ни казва, че вярата трябва винаги да почива върху мекотата, добросърдечието, милосърдието (а тъкмо такова усещане дава дървото).

Людмил Бонев непрекъснато се опитва да надникне отвъд видимото, да открие зад реалните параметри на фигурата, на образа скритите послания на битието. Той има цяла серия от малки пластики, посветени на разгадаването на мистичната поливалентност на изображенията. Богат материал за размишления в тази посока могат да ни дадат „Медуза", „Конник", „Птица", „Кентавър", „Пирует", „Танц". Медузата има човешкото лице на разпада, въплъщението на злото, а птицата има човешкото лице на съзерцанието, на размишлението, на мъдростта.

Скулпторът обича да изгражда своите многопластови фи¬лософско-пластически внушения върху фундаменталната база не женското тяло или лице. Един път това е жена, върху чиято глава почива кораб, друг път е женска фигура, чиито ръце се превръщат в устремени към Космоса мълнии, като възхвала на вечното и Божественото. Понякога почти кубистично раздвижената женственост има вместо ръце криле. Това са не само крилете на Виктория, на победата, но и нежните послания към вечността на носителката на вездесъщия плод. А в друга удиви¬телна скулптурна група със заглавие „фигури" виждаме оригиналния прочит на женското и мъжкото начало.

Тялото е едновременно и лице, и пластическа метафора, и пределно изчистена от подробности конфигурация от бронз и гранит. Въобще метаморфозите на човешкото в природното и на природното В човешкото, на духа В материята и на материята в духа много вълнуват нашия автор. Той непрекъснато размишлява върху човека и човешкото и ги изобразява като храм. Именно храмовостта, съборността на човешкия индивид привличат съзнанието и въображението на твореца. И в това отношение Людмил Бонев притежава тънко чувство за мяра и способност да улови темпоритъма на човешката фигура. Ето защо неговите композиции са впечатляващи с философската задълбоченост и подтекст на внушенията си.

Този скулптор отдавна е преодолял съпротивлението на материала. За това красноречиво говорят и неговите рисунки. Те разкриват способността му да надниква отвъд фактурата на тялото, за да извлече вътрешния смисъл и светлината на обекта. Ако трябва да формулираме обединителна философско-пластическа метафора за досегашните търсения на Людмил Бонев, ще си послужим с една твърде емблематична според нас негова творба. Тя представлява орел (може би и гълъб), волно и свободолюбиво разперил криле за полет към безкрайността. Тялото на орела всъщност е лице на индивид, чийто пол не може да се оп¬редели (дали това не е първичният андрогинен човек). Той гледа съсредоточено и волево. Какво точно иска да ни каже той?

Иван Гранитски, 2008г.

©2016 Людмил Бонев